Уринарна инконтиненция

Дефиниция

Уринарната инконтиненция, т.е. неволното изпускане на урина, е освобождаване на урина от пикочния мехур, което не може волево да се контролира. Приблизително 850 000 австралийски жени и 150 австралийски мъже са засегнати от уринарна инконтиненция. Тя настъпва по различни причини и на всяка възраст, въпреки че броят на нови случаи нараства с увеличаване на възрастта. Статистически жените в напреднала възраст са двойно по-засегнати от мъжете в тази възраст.

Контролът върху континенцията е способност, която се придобива в ранното детство като едно от първите постижения при отглеждане на детето. Тя е показател за повишения самоконтрол на даден човек. Засегнатите от инконтиненция страдат от липса на контрол върху пикочния мехур и често се чувстват социално изолирани, а качеството им на живот е силно занижено.

Позивна инконтиненция: изпускането на урина се придружава със силен позив за уриниране.
Стрес инконтиненция: изпускането на урина настъпва без предупреждение или позив за уриниране в случаи на стрес върху тялото, например, при кашляне, смеене, кихане, вдигане на тежко, носене.
Преливна инконтиненция: причинява се от нарастване на налягането в пикочния мехур. Ако налягането в него надхърля това в уретера, урината се изпуска капка по капка. Физиологично тази форма настъпва в случаи на уголемена простата или неврогенна дисфункция на пикочния мехур.
Рефлексна инконтиненция: изпускане на урина, дължащо се на неволеви контракции на мускулите в стените на пикочния мехур. Няма позив за уриниране. Тази инконтиненция е причинена от неврологични заболявания.
Специална форма на извън-уретерна уринарна инконтиненция, причинена от образуване на така наречените фистули, отворени връзки с мъртва тъкан, т.е. между вагината и пикочния мехур.

Данните за честотата на уринарната инконтиненция сред населението са много разнородни, вероятно поради това, че върху този тип заболяване тегне нещо като табу. Според статистиката то е между 5 и 25 процента. Позивната инконтиненция настъпва при мъже на всяка възраст, докато при жените се увеличава с възрастта. Стрес инконтиненцията е най-често срещата форма при жени на възраст под 50 години. Преливната инконтиненция настъпва по-често при мъжете, отколкото при жените.

Причини

Причините за уринарната инконтиненция, т.е. неволевото изпускане на урина, се различават според формата на проявлението им. В повечето случаи изпускането на урина е признак за анатомично или функционално увреждане.

Най-честите причини за позивната инконтиненция могат да са:

Нестабилност на мускула на пикочния мехур (детрузор)
Инфекция на пикочните пътища, като например, инфекция на пикочния мехур
Тумори на пикочния мехур или уретера
Множествена склероза
Мозъчни тумори
Деменция
Следствие от мозъчен удар
Болест на Паркинсон
Камъни в пикочния мехур или в пикочните пътища

Позивната инконтиненция може да настъпи също и без видими причини. В такива случаи тя се определя като идиопатичен раздразнен пикочен мехур.

Причините за стрес инконтиненцията включват увреда на затварящия механизъм между шийката на мехура и уретера. Подобна увреда може да настъпи в хода на операция, нараняване или разтягане на тъканите по време на бременност и раждане. Допълнителни причини могат да са естрогенен дефицит, например, по време на менопауза, слабост в таза, пролапс на матката или заболяване на пикочния мехур.

Преливната инконтиненция може да настъпи, ако налягането в пикочния мехур се покачи над това в уретера. Пикочният мехур се изпразва в момента, в който се напълни, т.е. прелива. Възможните причини обикновено са дренажни обструкции, например:

Доброкачествено уголемяване на простатата
Стесняване или блокиране на уретера от тумори или камъни в пикочните пътища
Увреда на нерва, например, в хода на автономна невропатия при захарен диабет

Рефлексната инконтиненция възниква при загуба на координация на затварящия пикочния мехур мускул поради нараняване на гръбначния стълб.
Редица лекарства, като диуретици, антидепресанти и невролептици, както и алкохола, могат да засилят уринарната инконтиненция.
Специалната форма на извън-уретерна инконтиненция настъпява в много рядко.

При уринарната инконтиненция (неволево изпускане на урина) лекарят се опитва да постави диагноза като събира информация за формата и тежестта на инконтиненцията посредством обсъждане с пациента. Важни са множество детайли, като например, кога и колко често настъпва инконтиненцията, дали е придружена с други оплаквания, като болки в латералния торакс или нередности в движението на червата, дали има пози за уриниране и колко силна е струята.

За да се оцени инконтиненцията, от голяма полза е така нареченият микционен дневник (от латински “mictio” за уриниране), в който се записва времето, количеството и други обстоятелства при изпускане на урина и уриниране. Освен това лекарят ще иска да научи за други заболявания, а при жените – предишни бременности.

След въпросите следва провеждането на обстоен преглед, който при мъжете включва оглед на простатата и ректума. При жените прегледът е гинекологичен. Изследване на урина и кръв също е част от основните диагностични процедури, както и сонографски анализ на пикочния мехур и уретера, където може да се установи остатъчно количество урина, т.е. количеството урина да се измери точно.

При необходимост, полезни могат да се окажат и допълнителни изследвания.

След това в зависимост от предполагаемата причина за инконтиненцията се назначават допълнителни изследвания, например, компютърна томография (CAT scan), ендоскопия на пикочния мехур (цистоскопия) или потвърждение на количеството PSA (простатно-специфичен антиген).

Терапия

Терапията на уринарната инконтиненция (неволево изпускане на урина) зависи винаги от формата и причината за състоянието.

При стрес инконтиненция от полза е конкретна гимнастика на таза, за да се заздравят тазовите мускули и затварящата функция на уретера.

При естрогеннен дефицит, липсващите хормони се доставят с лекарства. В някои случаи на стрес инконтиненцията, хирургическата намеса се оказва необходима. Конкретни тренировки за посещение на тоалетната могат да помогнат при други форми на инконтиненция. В същото време пациентът трябва винаги да има тоалетна наблизо.

При позивна инконтиненция често се предписват антихолинергични лекарства.

Извън-уретерната инконтиненция обикновено изисква операция.

Ако уринарната инконтиненция сама по себе си е придружаващ симптом на различно основно заболяване, необходимо е прицелно лечение на това заболяване.

Превантивни мерки

Поддържането в добра физическа и психическа форма е най-добрата превантивна мярка срещу неволевото изпускане на урина. При първите симптоми дори ако става дума за не повече от няколко капки, трябва да се потърси професионален съвет и консултация с лекар. Разумно е също тренирането на тазовите мускули.

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 1

Активиране на външния тазов пояс

Застанете прави, с леко раздалечени крака
Поставете едната ръка на горния край на зоната със срамните косми, а другата ръка – в горния край на бутовете под опашната кост. Леко потупайте с пръсти.
Стегнете тазовия мускул, като в същото време се стараете да държите корема и бутовете отпуснати.
Усещате ли леко дърпане? Ако усещате, със сигурност сте активирали външния тазов пояс.

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 2

Позиция коляно-лакът

Застанете на колене, наведете се напред и се облегнете на лакти. Раздалечете колената, но дръжте стъпалата едно до друго
Положете главата в ръцете си
Не стягайте корема и бутовете

Вдишайте дълбоко:

Отпуснете таза

Издишайте:

Стегнете таза

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 3

Малка люлка

Легнете по гръб, вдигнете коленете с раздалечени стъпала
Опънете ръцете до тялото с дланите надолу
Докато издишате, стегнете мускулите на таза и повдигнете бутовете нагоре, така че бедрата и корема да образуват една линия
Останете така за няколко вдишвания
Докато издишате, наклонете бавно гръбнака назад към пода

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 4

Ежедневно вдигане на тежести

Застанете прави с леко раздалечени стъпала (в зависимост от тежестта, която ще вдигате), с изправен гръб и врат, и отпуснати рамене
Тежестта за вдигане трябва да е между стъпалата
Наведете се надолу: сгънете колената, бутовете остават назад
Дръжте тежестта близо до тялото, стегнете таза и пренесете тежестта върху мускулите на краката. Издишайте, докато вдигате. Допълнителен стимул би ви дала командата ‘алей-хоп’, която може да си подвикнете сами. По време на вдигането гръбнакът и вратът трябва да останат във вертикално положение

Източници:

www.onmeda.de
www.inkontinenz.at

Забележка: Този текст служи за обща информация. Моля, не правете опит сами да си поставите диагноза, а при поява на симптоми или оплаквания се консултирайте с квалифициран лекар. Това е единственият начин симптомите да бъдат оценени правилно, въз основа на клиничния опит и да се предприемат понататъшни диагностични стъпки.