Респираторни инфекции

Респираторни инфекции

Дефиниция Респираторната инфекция е заболяване, провокирано от патоген в дихателните…

Дефиниция

Респираторната инфекция е заболяване, провокирано от патоген в дихателните пътища. В зависимост от засегната област инфекциите могат да се разделят на следните групи:

Инфекция на горните дихателни пътища: могат да са заразени носа, синусните канали, гърлото и/или ларинкса.

Инфекция на долните дихателни пътища: трахея, бронхи. Тези инфекции са по-редки, но симптомите и хода на болестта обикновено са по-тежки от тези при инфекциите на горните дихателни пътища.

Респираторните инфекции обикновено не настъпват самостоятелно, а са придружени с допълнителни инфекции. Така например острият бронхит често е съпътстван от силна кашлица или шарка, а като следствие от инфекция на горните дихателни пътища може да настъпи възпаление на средното ухо. Наред с това, една инфекция на дихателната система, като хроничен бронхит, например, може да се развие в по-сериозно заболяване, като белодробен емфизем или хроничен обструктивен бронхит.

Честота

Едва ли има друго човешко заболяване, което да настъпва толкова често, колкото острата респираторна инфекция. Тя се дължи най-вече на преобладаващите инфекции на горните дихателни пътища. Като правило острите състояния могат лесно да се лекуват или след време минават от само себе си.

Причините за респираторна инфекция могат да бъдат много разнообразни. Освен набора от патогени, провокиращи един или друг тип инфекция, има и други допълнителни фактори, които също играят важна роля.

Респираторната инфекция е едно от най-честите заболявания на човечеството, защото дихателните пътища (уста, нос, синусни канали, гърло, ларинкс, трахея и бели дробове) заедно образуват система, която е особено силно изложена на въздействията на околната среда, като прах, пушек, отработени газове, бактерии, вируси и гъби. Обикновено тялото е защитено от такива патогени посредством имунната система, която може да ги унищожи и да се отърве от тях, а тъканите на слизестите мембрани, които покриват дихателните пътища улавят и най-малките частици и ги отстраняват от тялото посредством власинките в носа или чрез изкашляне, или преглъщане на храчките. При определени обстоятелства, обаче, този защитен механизъм може да не функционира пълноценно. Тогава за патогените става много лесно да провокират инфекция на дихателните пътища.

Като възможни причини за респираторни инфекции трябва да се разгледат следните допълнително фактори:

Предходни инфекции
Физическо изтощение
Стрес
Алергични нарушения на носа и гърлото
Пушене
Околна среда

Респираторните инфекции могат да доведат до появата на многообразни симптоми, в зависимост от това кои части на дихателните пътища са засегнати. Най-общо инфекция на горните дихателни пътища, т.е. на носа, синусите, гърлото и ларинкса, води до по-малко тежки симптоми и ход на болестта, отколкото инфекция на долните дихателни пътища, а именно, на трахеята и бронхите.

В много случаи респираторните инфекции не настъпват самостоятелно, а са придружени от други инфекции. Така една инфекция на горните дихателни пътища (която обикновено съпътства настинката) може да доведе до възпаление на средното ухо, с поява на съответните симптоми, като болки в ушите, замаяност, температура. Освен това в хода на развитието си, подобна инфекция може да доведе до нови, допълнителни симптоми. Например, хроничният бронхит може да се превърне в белодробем емфизем или хроничен обструктивен бронхит.

Остри респираторни инфекции

Респираторната инфекция може да бъде разпозната по незабавните и остри симптоми. Като правило такава остра инфекция може лесно да бъде лекувана или дори с времето да мине от самосебе си. Типичните признаци на остра инфекция на горните и долни дихателни пътища и потенциалните им последствия са:

Респираторни инфекции: диагноза

Когато има съмнения за респираторна инфекция, първата стъпка към поставянето на диагноза е да се разпита пациента за оплакванията и симптомите му и как са се развили, т.е. поставянето на т.н. анамнеза, последвана от медицински преглед. По време на прегледа лекарят преслушва белите дробове и бронхите. Обичайно се преглеждат също и ушите, устата, носът и гърлото, както и лимфните възли на врата. За да се установи дали вируси или бактерии са отговорни за респираторната инфекция, като част от диагностичния процес се провеждат кръвни изследвания. Целта им е да се провери кръвта за редица показатели за инфекция, като например, скорост на седиментацията на еритроцитите и концентрацията на белите кръвни телца. Бактериална инфекция на дихателните пътища също може да се диагностицира в лаборатория като се изследва слизестата мембрана в изкашляна храчка или натривка от гърлото и слизестата мембрана на носа. Така може да се идентифицира бактериалният патоген.

В зависимост от начина, по който се проявява респираторната инфекция и продължителността на оплакванията, за целите на диагнозата се препоръчва да се направи и рентгенова снимка. Само в редки случаи е необходимо да прибегне до белодробна ендоскопия, т.е. бронхосопия, или компютърна томография, т.е. CAT scan.

Респираторни инфекции: терапия

Терапията при респираторна инфекция се определя от това дали е инфекция на горните или на долните дихателни пътища, дали е остра или хронична и дали инфекцията е провокирана от патоген.

Терапия без лекарства

Ако инфекцията е на горните дихателни пътища и е в неусложнена форма или ако се окаже провокиран от вирус бронхит, то терапията без лекарства обикновено е достатъчна. След време симптомите често изчезват от само себе си. Лечението с антибиотици не е задължително.

За да се облекчат симптомите и оздравителният процес да протече възможно най-бързо и безболезнено, възможно е прилагането на следните терапии без лекарства:

Парни инхалации
Топли напитки
Компреси на гърлото, гърдите и врата
Местно загряване
Прием на достатъчно витамини и микроелементи

Терапия с лекарства

Терапията с лекарства може да помогне за по-бързото облекчаване на симптомите в случаите на респираторна инфекция. Тя може да се приложи по различни начини:

За намаляване на подуването на слизестата мембрана в носа чрез употреба на подходящ спрей за нос
За намаляване на температурата и възпалението: с ацетилсалицилова киселина, парацетамол и т.н.
Лекарства за откашляне (експекторанти, като бромхексин и ацетилцистеин)

Етеричното масло, получено чрез парна дестилация от цветовете на широколистната лавандула (Lavandula latifolia), осигурява ефективно облекчение на възпаленията, има антимикробен ефект и стимулира власинките на слизестата мембрана и имунната система.

Това масло се пренася чрез кръвообращението до бронхите и слизестата мембрана на синусите, и там развива положителния си ефект.

Маслото от широколистната лавандула отпуска уплътнената слизеста мембрана като възвръща баланса й, така че власинките й да могат отново да изпълняват обичайната си функция. Възстановява първичната защитна система и самопочистващата способност на слизестата мембрана.

Маслото от широколистната лавандула има антимикробен ефект.

Маслото от широколистната лавандула укрепва имунната система като активизира левкоцитите (белите кръвни телца).

Лавандула

Лавандулата е вид растение, от което са познати повече от 30 разновидности.

Обикновената лавандула (Lavendula angustifolia) често се култивира. Етеричното й масло, което се получава чрез парна дестилация, се използва в парфюмерията.

Широколистната лавандула (Lavendula latifolia, испанска лавандула) е вечнозелен храст с бели нишки и ароматни цветове, което достига височина до 80 сантиметра. Има донякъде остър мирис и сдържа цинеол и линалол, които са отговорни за медицинския му ефект. Цъфти от юни до септември.

Алпийски храсти (с класовидни съцветия)

С този термин се обозначава многообразието от растения, които растат в Алпите и обикновено излъчват силно ароматно ухание. Едно от тях е широколистната лавандула, от която чрез процеса на парна дестилация се получава етерично масло.

Източници:

www.onmeda.de

Забележка: Този текст служи за обща информация. Моля, не правете опит сами да си поставите диагноза, а при поява на симптоми или оплаквания се консултирайте с квалифициран лекар. Това е единственият начин симптомите да бъдат оценени правилно, въз основа на клиничния опит и да се предприемат понататъшни диагностични стъпки.